Правило за връщането на превозното средство, приложимо от 21 февруари 2022 г.

Това правило се прилага за:

• моторни превозни средства или състави от превозни средства, използвани за международен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, които напускат държавата членка на установяване и които са на разположение на автомобилните превозвачи на товари по смисъла на член 5 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 и като такива са регистрирани или пуснати в движение и тяхното използване е разрешено в съответствие със законодателството на държавата членка, в която е установено предприятието;
• моторни превозни средства, конструирани и оборудвани по такъв начин, че да са подходящи за превоз на повече от девет лица, включително водача, и предназначени за тази цел, когато се използват за международен превоз на пътници срещу заплащане.

Същевременно съгласно член 1, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1071/2009, освен ако в националното законодателство не е предвидено друго, това правило не се прилага за предприятия, които упражняват професията автомобилен превозвач единствено с:

• ако става въпрос за автомобилни превозвачи на товари — моторни превозни средства или състави от превозни средства с допустима максимална маса в натоварено състояние, която не надвишава 2,5 тона;
• превозни средства, които се използват от предприятия, предоставящи изключително автомобилни превози на пътници с нетърговска цел, или предприятия, чиято основна дейност не е тази на автомобилен превозвач на пътници⁽¹⁾;
• превозни средства с максимална разрешена скорост, която не надвишава 40 km/h;

(1) Съгласно Регламента всеки автомобилен превоз, различен от превоза за чужда сметка или срещу възнаграждение, или за собствена сметка, за който не се получава пряко или непряко възнаграждение и който не поражда преки или непреки доходи за водача на превозното средство или други лица и който няма връзка с професионална дейност, се счита за превоз изключително за нетърговски цели.

Превозното средство следва да се върне в някой от оперативните центрове в държавата членка на установяване на предприятието, което разполага с превозното средство.

Под държава членка на установяване се има предвид държавата членка, в която е установено предприятието, независимо дали неговият ръководител на транспортната дейност е с произход от друга държава (член 2, точка 8 от Регламент (ЕО) № 1071/2009). В член 5 от Регламента се определят критериите за действително и трайно установяване на автомобилните превозвачи в дадена държава членка. Това е също държавата членка, която е предоставила на предприятието разрешение за упражняване на професията автомобилен превозвач съгласно член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1071/2009.

Изискването не е спазено, ако превозното средство се върне в клон или дъщерно дружество в държава членка, различна от държавата на установяване.

Превозното средство може да се връща всеки път в един и същ или в различен експлоатационен център в държавата членка, в която е установено предприятието.

В Регламента не се посочва периодът от време, за който превозното средство следва да се върне, т.е. той може да е с кратка продължителност, при условие че са спазени правилата относно времето на управление, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006.

Както е обяснено в съображение 8 от Регламент (ЕС) 2020/1055, при планирането на връщането превозвачите могат да опитат да го съчетаят с някои дейности, които трябва да бъдат извършени, като например поддръжка на превозното средство, технически преглед или превоз, приключващ в държавата членка на установяване, с цел оптимизиране на операциите.

Освен това изискването за връщане в държавата членка на установяване следва да не налага провеждането на определен брой превози в тази държава членка или по друг начин да ограничава възможността за предоставяне на услуги от страна на превозвачите в рамките на вътрешния пазар.  За предпочитане е цикълът на тези връщания да бъде синхронизиран с установеното в Регламент (ЕО) № 561/2006 задължение на транспортното предприятие да организира превозите си по начин, който дава възможност на водача да се връща у дома най-малко на всеки четири седмици, така че двете задължения да могат да бъдат изпълнени чрез връщането на водача заедно с превозното средство най-малко на всеки втори цикъл от четири седмици.

Регламентът не уточнява как следва да се върне превозното средство. Следователно за неговото връщане, включително за част от пътуването, могат да се използват всякакви други транспортни средства, като например влак, ферибот или автовоз.

Превозното средство следва да бъде върнато в някой от експлоатационните центрове на предприятието в неговата държава членка на установяване най-малко в рамките на осем седмици след напускането на тази държава.

Съгласно правилата на ЕС относно изчисляването на срокове, дати и крайни срокове общият период от 8 седмици започва да тече в 0:00 часа в деня след излизането на превозното средство от държавата членка на установяване и завършва в края на същия ден на осмата последователна седмица ⁽¹⁾. Следователно превозното средство трябва да се върне в този експлоатационен център или в който и да е друг експлоатационен център на предприятието в неговата държава членка на установяване най-късно в 23:59 ч. в същия ден от седмицата 8 седмици по-късно.

Например, ако превозното средство напусне държавата членка на установяване по някое време във вторник, 29 март 2022 г., то следва да се върне в някой от експлоатационните центрове на предприятието в неговата държава членка на установяване най-късно в края (23:59 ч.) на сряда, 25 май 2022 г.

(1)Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 г. за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове.

Съгласно правилата на ЕС за изчисляване на срокове, дати и крайни срокове⁽¹⁾, ако последният ден от период, изразен в седмици, е официален празник, неделя или събота, периодът завършва с изтичането на последния час на следващия работен ден. Като се има предвид, че задължението се отнася до връщането на превозното средство в държавата членка на установяване, от значение са само официалните празници в тази държава членка.

В резултат, ако превозното средство напусне експлоатационния център в петък, 25 март 2022 г., 8-седмичният срок изтича в събота, 21 май 2022 г. Тъй като обаче последният ден от този период е събота, се счита, че периодът приключва в 23:59 ч. на следващия работен ден, т.е. понеделник, 23 май 2022 г.

(1)Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 г. за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове.

Компетентните органи на държавите членки, в които е установено транспортното предприятие, трябва да извършват необходимите проверки, за да следят и установяват дали се спазва изискването, посочено в член 5, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1071/2009. Компетентните органи в другите държави членки, в които превозните средства извършват дейност, също следва да проверяват спазването на това изискване. За тази цел те могат да използват всички пропорционални и ефективни средства. Транспортните предприятия трябва да представят ясни доказателства, че превозните средства на тяхно разположение се връщат в някой от експлоатационните центрове в тяхната държава членка на установяване най-малко в рамките на осем седмици след напускането на държавата членка. Те следва да могат да използват всякакви доказателства, за да докажат спазването на това изискване. При проверка на пътя предприятието трябва винаги да има възможност да докаже на по-късен етап спазването на задължението чрез документи и доказателства, които са налични в неговите помещения. Компетентните органи на държавата членка, в която е установено транспортното предприятие, трябва да си сътрудничат с всички други органи чрез Информационната система за вътрешния пазар, както е посочено в отговора на въпрос 9. Пълната оценка на тези доказателства се извършва от контролните органи на държавата членка, в която е установено предприятието, под контрола на съответните съдебни органи.

На практика предприятията могат да представят, по искане на органите, всякакъв документ, показващ местоположението на превозното средство в мястото на установяване в рамките на последните 8 седмици и/или на всеки 8 седмици. Това могат да са например тахографски записи, графици на дежурствата на водачите или товарителници.

Тахографските данни могат да се използват, за да се докаже, че дадено превозно средство се е върнало в държавата на установяване на предприятието, което разполага с него, през предходните 8 седмици. При превозно средство, оборудвано с интелигентен тахограф в съответствие с Регламент (ЕС) № 165/2014, тахографските данни могат да се използват и за да се докаже, че то се е върнало в един от експлоатационните центрове на предприятието в тази държава членка. Тахографските данни могат да бъдат проверени по време на пътна проверка или в помещенията на предприятието и те са надежден и ефективен начин за доказване на спазването на правилото за връщане на превозното средство.

При проверка на пътя предприятието трябва винаги да има възможност да докаже на по-късен етап спазването на задължението чрез документи и доказателства, които са налични в неговите помещения.

Когато наличните данни в превозното средство или данните, с които разполага водача, не са достатъчни, за да се установи дали е спазено правилото за връщане на превозното средство, проверката на спазването на задължението за връщане следва да се осъществява чрез сътрудничество между контролния орган на държавата членка, в която предприятието извършва дейност, и компетентните органи на държавата членка, в която е установено предприятиятието.

Съгласно член 18 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 компетентните органи на държавите членки трябва да си сътрудничат тясно и своевременно да си предоставят една на друга помощ и всяка друга полезна информация, за да се улесни прилагането и осигуряването на изпълнението на Регламента. Компетентните органи на всяка държава членка трябва да отговарят на исканията за информация от всички компетентни органи на другите държави членки и да извършват проверки, инспекции и разследвания относно спазването на изискването за действително и трайно установяване в дадена държава членка от страна на автомобилните превозвачи, установени на тяхна територия, включително във връзка със задължението за връщане на превозното средство.

Това административно сътрудничество и взаимопомощ между компетентните органи на държавите членки се осъществяват чрез Информационната система за вътрешния пазар (IMI), създадена с Регламент (ЕС) № 1024/2012.